БЪЛГАРСКОТО ХОРО
СВЕТОВЕН ФЕНОМЕН
Съществуват значителни пропуски в уменията в сектора на културното наследство, посочени от различни европеистика. Това показва проучване на Евробарометър от 2017 г. по темата че 88% от европейските граждани са съгласни, че културното наследство на Европа трябва да се преподава в училищата, тъй като е свързано с нашата история и култура. В подкрепа на по този начин Европейската комисия повишава осведомеността за културното наследство на Европа чрез образование и максимизиране на въздействието на програмата Еразъм+ в това площ.
Чрез директно преживяване или анализиране на културното наследство, обучителите получават знания, интелектуални умения и по-широк набор от компетенции по въпроси като културни поддържане на наследството или обществено благополучие. Подпомагането на образованието в областта на наследството беше една от целите на Европейската година на културното наследство и все още е такава преследвани чрез Европейската рамка за действие относно културното наследство.
Докладът за интегриран подход към културното наследство на Европа, разработен от Европейският парламент отбелязва, че „всяка публична политика в областта на културата наследството трябва да вземе предвид две гледни точки: че културното наследство може да бъде значителен източник на работни места и доходи, които са ключови въпроси, които трябва да се вземат предвид в сегашния икономически контекст и че основната стойност на културното наследство продължава да бъде бъде негова културна ценност”.
В това отношение проектът ХОРО има за цел изграждане на капацитет и повишаване на уменията и уменията познания в сектора на културното наследство.
Нуждите от умения могат да бъдат адресирани ефективно само като първо се идентифицират съществуващите умения пропуски и, второ, запълване на тези пропуски чрез възможности за образование и обучение които са годни за целта.
Проектът „ХОРО” ще бъде начин да се докоснете до богатото културно наследство на участващи страни и по този начин ще се поучим от миналото, ще положим
основи за развитие на нашето бъдеще.
Основната цел на проекта е изграждане на капацитет на партньорите в областта на културата сферата на наследството, както и споделяне на общи традиции, навици и нематериални наследство – а именно традиционните танци на страните партньори, които са основни за съвместни европейски инициативи за популяризиране и опазване на европейското културно наследство.
Българският партньор (сдружение ДУЛО) ще повиши междукултурното знание и
придобиват специфични компетенции в управлението на културното наследство, популяризирането и опазване на културното наследство чрез курсове за обучение на персонала.
Европейският партньор ще донесе знания и ще сподели опит в областта на културата популяризиране на наследството, опазване и иновативни образователни методи в сфера, така че младите хора да бъдат привлечени и включени в различни културни инициативи, например – продължаващо обучение в сектора на културното наследство, познаване на най-старите традиции, обичаи, танци, обреди на нашите предци.
културно разнообразие
Културното разнообразие на България – сърцето на нейното културно наследство
България е страна, чиято история и географско разположение са превърнали културното ѝ наследство в уникално богатство. Разположена на кръстопътя между Европа и Азия, България е била дом на различни народи и цивилизации, чиито културни следи са оставили дълбок отпечатък върху идентичността на нацията. Това културно разнообразие, съчетание от древни и съвременни влияния, прави България привлекателна за изследователи, туристи и хора, които искат да се докоснат до автентичното.
Културното наследство на България започва още в праисторическите времена, когато тракийските племена са населявали земите на днешната страна. Тракийските могили, древните светилища и златните съкровища свидетелстват за високо развитата култура на този народ. Един от най-забележителните примери е Казанлъшката тракийска гробница, включена в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО, която разкрива мистичната духовност и изкуство на траките.
По-късно славяните и прабългарите внасят своите традиции и обичаи, които се смесват и създават основата на съвременната българска култура. Приемането на християнството през 9-ти век допълнително обогатява културното наследство на страната, поставяйки я в центъра на византийското културно влияние.
Османската епоха, продължила близо пет века, също оставя своя отпечатък. Османското изкуство и архитектура проникват в бита на българите, което се вижда в хармонията на традиционните къщи в Копривщица и Пловдив. Въпреки османското владичество, българите успяват да запазят своята идентичност чрез фолклорната музика, танци и обичаи, които днес се смятат за едно от най-ценните културни богатства на страната.
Едно от най-силните доказателства за културното разнообразие на България е богатият ѝ фолклор. Всеки регион на страната има свои уникални костюми, песни и танци, които разказват истории за живота, природата и вярата на хората. Мартеницата, която символизира пролетта и новото начало, е една от най-разпознаваемите български традиции, обединяваща поколения българи.
Друга забележителна традиция е кукерството, свързано с езическите вярвания и ритуали за прогонване на злите духове. Кукерските костюми, направени от кожи и пера, и шумните ритуали са не само атракция за туристите, но и живо свидетелство за културното богатство на страната.
Културното наследство в съвременния контекст
Днес България се стреми не само да съхрани, но и да популяризира своето културно наследство. Археологическите резервати като Несебър, древните манастири и традиционните фестивали са част от усилията за запазване на автентичността на културното наследство.
Музеите и културните центрове играят важна роля за образованието на младото поколение и за представянето на България пред света. Включването на елементи като нестинарството и Бистришките баби в списъка на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО доказва уникалността на българската култура и я поставя на световната сцена.
Културното разнообразие на България е не само богатство от миналото, но и основа за бъдещето. То създава връзка между различни поколения и култури, като носи послание за толерантност и единство. Съхраняването и популяризирането на това богатство не е просто национален дълг, но и дар за света, който може да черпи вдъхновение от уникалната мозайка на българската култура.
Днес, повече от всякога, културното наследство на България доказва, че традициите и разнообразието не са пречка за напредъка, а ключ към устойчивото развитие и световното признание на страната.
ДРЕВНИТЕ СТРОИТЕЛИ НА БЪЛГАРИЯ
България, разположена на кръстопътя на различни култури и цивилизации, е страна с богато наследство в областта на строителството. Всяка епоха, всяка цивилизация и всяко географско разположение на страната е оставило своя отпечатък върху архитектурата и строителните техники. Тези древни методи отразяват не само практичността и изобретателността на българския народ, но и тяхното уважение към природата и местните ресурси.
Една от първите култури, оставили значимо наследство в строителството на България, са траките. Те са познати със своите впечатляващи могили, изсечени в земята, и монументални светилища. Каменните конструкции на светилището в Перперикон, както и гробниците в Казанлък и Свещари, разкриват високото ниво на строително изкуство и духовност на траките.
Тези конструкции са били не само инженерно постижение, но и израз на връзката между човека и природата. Използването на местни материали като варовик и гранит, внимателно издяланите камъни и органичната интеграция на сградите в околната среда са отличителни черти на тракийските строителни практики.
С идването на славяните и прабългарите по българските земи, строителните практики се променят, за да отговарят на нуждите на номадския и земеделския живот. Практичността е основен принцип в техните методи – използвали са предимно дърво и глина, което ги прави лесно достъпни и възобновяеми ресурси.
Крепостите на прабългарите, като Плиска и Преслав, демонстрират майсторството им в изграждането на отбранителни съоръжения. Въпреки че са използвали основно тухли и варов разтвор, архитектурата от тази епоха носи влияние от византийските строителни техники, с акцент върху здравината и дълготрайността.
Средновековната епоха в България е време на голям културен и строителен разцвет. С построяването на църкви, манастири и крепости се налага архитектурен стил, който съчетава византийски, славянски и местни традиции.
Рилският манастир е един от най-добрите примери за това културно взаимодействие. Със своите дърворезби, стенописи и сложни конструктивни елементи той отразява както духовната дълбочина на времето, така и майсторството на строителите.
В градската среда се появяват къщи, които са пример за традиционното възрожденско строителство. Каменните основи, дървените греди и извитите покриви на тези къщи показват как местните строители са се адаптирали към климатичните условия и наличните ресурси.
По време на османското владичество строителството в България се развива под влияние на източната архитектура. Джамиите, баните и кервансараите, изградени през този период, съчетават традиционни български и османски елементи.
Едновременно с това българските майстори занаятчии съхраняват и развиват традиционните строителни методи. Къщите в Копривщица, Жеравна и Банско са отличен пример за местния стил, който съчетава функционалност с естетика. Тези къщи имат каменни основи за защита от земетресения и влага, докато горните етажи са изградени от дърво, за да осигурят топлина и лекота.
Древните строителни практики на България носят важни уроци за устойчивото развитие в съвременността. Използването на местни материали, адаптирането към природните условия и уважението към околната среда са принципи, които могат да вдъхновят съвременното строителство.
Днес тези традиции не само се пазят, но и се интегрират в модерната архитектура. Проекти, които използват камък, дърво и глина, привличат вниманието на архитекти и строители, които търсят устойчиви решения.
Културното разнообразие в строителството на България е живо наследство, което носи историята и идентичността на нацията. То ни показва как различни култури могат да се обединят в едно, създавайки нещо уникално и красиво. Съхраняването и популяризирането на тези традиции е не само дълг към миналото, но и ключ към бъдещето, в което устойчивостта и уважението към природата играят все по-важна роля.