България и ЮНЕСКО
БЪЛГАРИЯ И ЮНЕСКО
ЮНЕСКО е организация за образование, наука и култура на ООН, създадена през 1945 г. България е член на ЮНЕСКО от 17 май 1956 г. Основен национален орган за работа с организацията е Националната комисия за ЮНЕСКО в Министерство на външните работи. От страна на Министерството на културата член на Бюрото на Националната комисия е ресорният заместник-министър, отговарящ за международната дейност. Дейността на България по линия на ЮНЕСКО през последните години се развива, в съзвучие стенденциите и инициативите, които предприема международната организация в областта на културната политика, опазването на материалното и нематериалното културно наследство, развитие на културните индустрии и културния туризъм като фактор за икономическо и социално сближаване, културния плурализъм, насърчаване на творчеството и др.
БЪЛГАРСКО КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО В СПИСЪКА НА ЮНЕСКО
По време на 32-та сесия на Генералната конференция на ЮНЕСКО (октомври 2003) с консенсус бе приета Конвенцията за опазване на нематериалното културно наследство. Тя е насочена към опазване, съхраняване и зачитане на: 1) устни традиции и форми на изразяване, в това число и езика в качеството му на носител на нематериалното културно наследство; 2) художествено-
изпълнителско изкуство; 3) социални обичаи, обреди и празненства; 4) знания и обичаи, отнасящи се до природата и вселената ; 5) знания и умения, свързани с традиционните занаяти. (цит. Чл. 2 на Конвенцията). България ратифицира Конвенцията през 2006 г., а от 10 юни 2006 тя влезе в сила за България. В края на м. юни 2006 г. България беше избрана в Първия междуправителствен комитет за нематериалното наследство с двугодишен мандат.
От 2007 година България заяви пред международната общност своето намерение за създаване у нас на Регионален център Категория 2, асоцииран към ЮНЕСКО, по проблемите на нематериалното културно наследство. Министерството на културата осъществява подготовката и организацията по този въпрос.
НЕМАТЕРИАЛНО НАСЛЕДСТВО НА БЪЛГАРИЯ, ВПИСАНО В ЮНЕСКО
1. Нестинарство (вписано през 2009 г.);
2. Сурва (вписано през 2015 г.);
3. Национален събор на българското народно творчество Копривщица: система от практики
за представяне и предаване на културното наследство (вписано през 2016 г.);
4. Мартеница (вписана през 2017 г.).